“Човек няма две сърца – едното за хората, другото за животните. Той или има сърце, или няма”
Алфонс Дьо Ламартин
Миналата година за именния си ден, (Св. Стефан) получих невероятен подарък, двойка папагали “неразделки”, влюбих се в тях, големи чешити са и двамата. В един прекрасен ден, една моя много близка приятелка (която, всъщност ми ги подари), прочела в една книга как да си имаме бебета неразделки. И къде на шега, къде на сериозно, баща ми сглоби едно малко къщенце, поставихме я в клетката и като се почнаха тия двамата….., след няколко седмици започнаха да излизат през ден малки бели яйчица. Само четири, но и те са достатъчни. И сега женската мъти, а мъжкия пази отвън 
и похапва здраво.
Едва днес се престраших да снимам на неразделките – калпазани дечурлигата. Един ден, а той ще е скоро като излязат от гнездото малките неразделки, какво ме чака само аз си знам. 
)
Пораснаха малките калпазани и взех, че ги раздадох на близки и приятели. Реших, че Джани и Джеси няма да ме изненадат с още бебета, ама нейсе, криви ми излязоха сметките, като се подкараха и айде пак четири яйца, за жалост само едно яйце се излюпи, другите бяха кухи. И така се появи Наполеон, сега с мама и тате си живеят добре и пеят ли пеят…
