Преди два дни, пътувайки рано сутринта, между град Севлиево и град Велико Търново, видях на шосето малък язовец проснат на асфалта, така на пръв поглед жив ми изглеждаше…
но…уви. Чудно ми е, как в някои страни, не само хората, а и държавата се грижат, не само за природата си, а и за дивите животни, само тук в България подминаваме така, с тъга в сърцето и продължаваме „напред“…
19.04.2009 в 9:34 am
Братко… много си прав, уви. Тук животните се оправят самички, доколкото могат. Хората един за друг не се грижат, мнозина не смятат, че животът изобщо има някаква стойност… какво искаш…
01.07.2009 в 10:46 am
Най-тъжното, е че никой след като удари животно не спира да погледне какво е станало с него. Може да си огледа колата, данеби случайно „гадната твар“ да е повредила скъпоценното му возило и продължава. А тези с камионите даже и това не ги притеснява. Аз съм моторист и нощем карам сравнително бавно, защото и малко животинче на пътя може да ме събори от мотора и да си лежим двамата с него на асфалта с надеждата идващия камион да не ни довърши.
10.07.2009 в 8:18 pm
В днешна статия във в. Труд са използвали снимката ти за илюстрация – http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=173221 и не си упоменат като автор, най-малкото да знаеш
08.11.2009 в 6:20 pm
Pippi макар и с голямо закъснение много мерси