Преди няколко дни ме налегна един прекрасен спомен от моето детство. Като малък пеех в детски момчешки хор “Гусларче” към читалище “Иван Н. Денкоглу”.
В един прекрасен ден през 1980 година като първоокласник в 41 ОУ “Св.Патриарх Евтимий” в час по музика влезе една мила жена г-жа Мира Сиракова и докато пеехме разни детски песнички, тя се вслушваше кой как пее. Освен мен хареса още няколко мои съученици с които се забавлявахме страхотно, в началото ми беше странно и потискащо, може би от факта, че моите приятели играеха какво ли не, а аз трябваше да пея едва ли не по принуда….., но не съжалявам нито за миг, за десетте години прекарани с приятелите ми от хор “Гусларче”, безбройните концерти из цяла България и в чужбина. Под ръководството на г-жа Мира Сиракова научих много неща, които ме изградиха като личност, макар ние на тази добра жена да и късахме нервите…….не е лесно да задържиш вниманието на близо 50 момченца и да ги накараш да са единни. 
Някои от нас имаха щастието като малки певци да участваме в мюзикъла “Оливър Туист” който се играеше в Младежкия театър под ръководството на режисьора Андрей Аврамов, бях едно от “гаврошчетата”, което извисяваше глас на сцената редом до велики актьори като Ицхак Финци, Владимир Смирнов (вечна му памет), Домна Ганева, Искра Радева и др. Да се докоснеш макар и за малко до тези хора оставя незабравими спомени….
незабравими години. Младежкия театър изгоря, преместиха ни в Студентския дом на коня … А Зимата на хижа Братия, а Оливър в Ардино по време на възродителния процес, а Търговище, Габрово, Черни осъм … Чехословакия – На Мораве, където избихме жабите, с пещерата с Вещицата, а Унгария със стачката и безкрайното пътуване с Автобус … абе весело беше!
Бяха интересни моменти и е хубаво да си ги припомняме кой както може.