Толкова дни почивка и реших да се разходя малко извън столицата, отидох до една местност около град Своге,
където има руини 
дали от стара църква….
…,
дали от крепост кои знае……
…но пък беше тихо, спокойно
и много красиво.
Тъй и тъй разказах за загубата на любимото си куче Шейла, време е да разкажа и за нейния дългогодишен приятел Lovejoy-
-невероятен чешит …..от тези кучета на които им казваме, че са с характер. 
Колкото и да го викаш, като не иска, не иска ….лежи си и само те погледне, с бялото на очите ….изсумтява нещо и се опъва на любимото си чердже, а ако сме на вилата се вкопава, така да се каже в тревата.
И той е старичък, но се държи преди около една година го удари тежък инсулт и един ветеринарен “доктор” взе , че изтърси …по-добре да го приспим да не се мъчи ……е да ама не…….. не си го дадох започнахме лечение….доктора му би няколко инжекции в период от около месец и с много грижи и внимание вече близо година, че и повече ме радва с присъствието си……
…….странно дали заради мисълта ,че и той един ден ще се пресели във вечните ловни полета не ми пречи като лае ….а той лае доста здраво, за щяло и нещяло, но какво ли не прави любовта……….. преди няколко дни сестра ми реши да го подмлади малко, 
ама на снимката която му щракнах….умрях от смях …..сладък е…
В нашето семейство се кърка от поколения 
уви, аз не съм голям любител на чашката…….. но, мераклия да правя домашен алкохол. Приживе дядо ми и баба ми, правеха какво ли не ракия, вино, вишновки и т.н. Е най -накрая и аз започнах да правя …..,е не без помощта на семейството си!
Дори направихме и етикети на бутилките и изглеждат почти като заводско производство. Приятели и колеги много ги харесаха не само на външен вид ………….
уви преди няколко месеца и тя си отиде от този свят………….невероятна по дух, така си играеше и така скачаше през годините, все едно е на една годинка пале, малко лудичка /в добрия смисъл/ може би попиваше от мен ,че от време на време откачах нещо и ми се правеха само щуротии. 
Макар и да беше мъничка , едва ли имаше и десет кг, хвърляше се срещу в пъти по големи кучета само и само да е нейното. Бях в казармата и родителите ми при едно от посещението си я изпуснаха и тя хоп през портала и сред стотината войници които бяхме на плаца строени за обяд тя ме откри от раз, хвърли се в ръцете ми….. радостта ми беше голяма. След разходка докато се качвахме по стълбите към къщи на всяка площадка правеше по един кръг около оста си като пирует:). Каквото и да кажа за нея ще е малко………. знам ,че има хора които ще ме разберат. Моите приятели и те имаха кучета, ми завиждаха/личеше им/ и са ми казвали, че кучето е вярно на стопанина си, но такава вярност като нейната не са виждали. Не случайно старите хора са казали, че кучето е най-добрия приятел на човека. Когато се прибирахме от работа и си лягаме да спим, минаваше по стаите и като ,че ли ни преброяваше дали сме всички. Чак след което и тя лягаше. Казват,че болката от липсата на любимото куче, се лекува, ако си взема друго куче…….едва ли.
Преди 15 години като подарък за 20- ия ми рожден ден получих кола, в началото бях много скептичен към тази малка машина поради факта , че работех като шофьор и бях заобиколен с красиви, нови и мощни автомобили. Но с течение на времето взех ,че се влюбих в тази малка количка. 
Обиколил съм почти цяла България къде сам къде с моето семейство,
където и да отивах хората се обръщаха след нея, и ме питаха що за модел е това, а аз отвръщах Volkswagen “Derby” модел 1978 година.
Такава е била в началото преди да дойде в България. Преминах през много премеждия с колата…….. ръждата си казва думата и годинките вече 30 станаха откакто е в движение. Не ми беше много трудно да я поддържам в добро техническо състояние през годините. 
Само дето все ще се намери някой изрод които или ще ми разбие прозореца с камък или от някоя стара сграда ще падне мазилка върху предния капак.
И все пак ще я карам още дълго нищо, че в момента е в бокса все пак харчи около 5,5 на сто градско а и вътре е доста удобно в сравнение с повечето нови коли, от този клас. Но като гледам по разните тв програми как хората по света си поддържат старите коли и ги карат с кеф ….що пък и аз да не си я карам още.
Неотдавна в склада на фирмата в която работя, намерих един стелаж , беше с такава форма, като на лодка и си казах защо да не пробвам да направя такава. И къде на шега започнах,хванах баща ми и той като мен прегърна идеята за ужас на майка ми, тъй като работата по лодката се извършваше в хола на апартамента ни. Все пак баща ми имаше опит в тези неща, преди години като по-млад с приятели направиха един катамаран с името ” Океан” ,след това една 17-метрова яхта, но в онези смутни комунистически години не са имали правото да я притежават и я продали на военните макар и необорудвана.
Започнахме …баща ми имаше една стара книга с чертежи на различни плавателни съдове. От склада разглобявах дъски от различни палети, някой неща баща ми ги купуваше, и след оразмеряване и обработка в работилницата на един негов приятел от ученическите години започна да се оформя една малка двуместна лодка.
Размерите и са 240/90/60, дървен скелет за шпангоутите, 3 мм шперплат за външна и вътрешна облицовка и с общо тегло около 60 кг. Тя е смесен тип, езерно - речен но в спокойни води може и на морето да се използва.
След различни премеждия сме на финалната права ,но остана да се облицова, така да се каже с стъклопласт или епоксидна смола, но зимата дойде и замразихме проекта, дойде ли лятото ще я пуснем на вода, пък да видим……………….
Преди няколко дни ми се случи странна случка, с тъй наречените органи на реда тоест полицията… дали заради убийството в столицата / на писателя Г. Стоев/ имаше засилено присъствие на ченгета , няма ли убийства или други извращения полиция има тук там ей така за цвят. Обиколих цяла България с кола, и какво става, спряха ме за рутинна проверка 9 пъти. Почти на всяко село или град имаше патрул е то бива то може, ама……….След като се върнах в столицата карайки си правя десен завой в района на сточна гара по точно от бул. “Сливница” към ул.”Козлодуй” по ул.”Константин Стоилов” ме спира полицай който буквално ми казва след като ми е взел документите: Господине, преминахте на червен сигнал на светофара, няма да спорим с вас, ще бъдете санкциониран…………..направо онемях…….. как така избират кой да спират, сигурно по симпатия. Чудно ми е как се доказва , че съм преминал на червено, няма камери…. то, ако имаше камери те нямаше да седят там, а пък и аз щях докажа ,че съм прав. Да бях преминал на червено да не ме е яд, ама нейсе……”Life is life”
Каквото и да се каже за хората които управляват колите си по родните шосета като “състезатели” малко ще е. Но факта, че всеки ден в България загиват хора, ненавършили дори христова възраст, ни показва колко оглупява народа ни.
Работя като шофьор от много години и от ден на ден става все по - лошо независимо какви мерки …..уж се взимат. Всеки ден срещам идиоти които така карат все едно седят пред мониторите си в къщи и играят игра от поредицата “Need for speed”,или гледат разни холивудски екшъни с нереални каскади с автомобили. Каквито и глоби да измислят в КАТ няма да се спре тази безсмислена жестокост по шосетата. Преди няколко години мой приятел загина в жестока катастрофа на надлез “Надежда”, както си карал към центъра на София от насрещното платно по посока “Илиянци” в неговото навлиза друг автомобил с бясна скорост и челен удар…………така и не ни дадоха да видим лицето му на погребението…….. защо ли……никои не мисли а само ръчка и после..ох…олеле. /защото двете ленти са малко тоя пред мен се влачи като…..ще задмина колите в насрещното те ония отсреща ще ми направят път…..така разсъждават повечето от шофьорите/. Дори стикерите които раздават по бензиностанциите с надпис “Като стигнеш, обади се” и тем подобни едва ли ще свършат работа. Възпитанието на хората по отношение на шофирането е на кота нула и едва ли скоро нещата ще се оправят. Преди време пътувах из България и настигнах един камион, много не обръщам внимание, кой какво си кичи по колите 
но този надпис ме подсети ,че и мен ме чака някой в къщи и по добре да намаля скоростта,отколкото близките ми да похапват жито през сълзи.
